Темата за развитието на възрожденските концепции за българския книжовен език и за езика като цяло е част от сложната, многообхватна и многоаспектна тема за историята на българската филологическа мисъл – какви са представите за българския книжовен език от деветнадесетото столетие през деветнадесетото столетие и как идеите за него се развиват, кристализират и концептуализират с времето.

Настоящото изследване е опит в рамките на съотносимостта между развитието на книжовния език и развитието на идеите за него да се проследят възрожденските възгледи за езика, отразени в предго-ворите на книги, отпечатани в периода 20-те – 70-те години на ХІХ в., като един аспект от голямата тема за зараждането и развитието на българската филологическа мисъл.

За улеснение, изчерпателност и прецизност гледната точка е ограничена до период от около 50 години – от излизането на Рибния буквар на Петър Берон (1824 г.) до Освобождението (1878 г.). Навлизайки в неизследваното поле на възрожденския предговор, то цели да анализира и изясни редица частни и по-общи филологически въпроси, с чиято помощ да се очертае една по-пълна картина на възрожденската концепция за езика и езиковите явления; да проследи развоя на процеси, нанесли „въобразените“ контури на един „език визия“ върху картата на движението на идеите на Българското възраждане.