Книгата е планирана като учебно пособие за студенти по психология и дефектология, както и за студенти-биолози, интересуващи се от (и изучаващи) генетика на поведението.

Съдържанието е структурирано в четири части: Основи на генетиката; Биологични основи на поведението; Генетика на поведението (при животните) и Генетика на човешкото поведение.

Генетиката на поведението като една от областите на генетиката изучава онези прояви при животните и човека, в осъществяването на които участват мозъкът и нервната система. Именно тези прояви се обединяват в общия термин „поведение“. Генетиката на поведението включва всички нива на изследване – от молекулярно и невронно до психологическо.

Съвременната генетика на поведението на човека обхваща широк диапазон от проблеми. Тя изучава наследствеността, прилагайки разнообразни методи и използвайки моделни експерименти с животни. Изучава проблемите на наследствеността, не само по отношение на нормални психологически характеристики, но и по отношение на различни психични заболявания и отклонения в поведението, изучава действието на гените в процеса на развитие, опитвайки се да намери и локализира на хромозомно ниво главни гени, управляващи поведението. Днес може да се приеме, че съществуват доказателства за наследствения характер на болшинството психологически и психофизиологически характеристики на човека. Не подлежи на съмнение и становището, че влиянието на наследствеността върху поведението не се ограничава върху един-два гена, а включва множество гени, както и негенетични влияния, които се оказват не по-малко важни. Затова търсенето на генетични маркери, свързани с поведението е трудна задача. В съвременния етап не по-малко важно е и търсенето на точни методи за определяне на средовото, негенетично въздействие с цел профилактика и корекции на възможните нарушения в поведението. Това е и една от главните задачи на съвременната психогенетика.

Търсенето на гени, отговорни за поведението, създава множество етични проблеми. Обсъжда се опасността резултатите от психогенетичните изследвания да бъдат използвани за оправдаване на социалното неравенство, ограниченията при получаване на възможности за образование или работа, разделянето на съпружески двойки, очакващи дете с възможен риск за наследствена обремененост и т.н. Всичко това повишава социалната отговорност на учените, работещи в областта на съвременната психогенетика и изисква от тях запазване на принципни позиции и постоянно участие в образователни и просветни дейности.