Тази книга разглежда темата за полето на двуизмерното изображение. Тя не се занимава с въпроса какво е съдържанието на изображението. Анализира се празното поле, в което се рисува или изобразява. Обичайният термин, който обикновено се използва за обозначаване на това, на което е изпълнено изображението на една рисунка, картина, фреска, или друг тип двуизмерно изображение, е основа. Рисува се най-често на хартия. Основата обаче може да бъде платно, пергамент, стена, дъска и др. В тази книга не се разглежда материалната основа на изображението, а нейния функционален аспект – изобразителното поле.

От първото издание на книгата измина доста време. Тя отдавна е изчерпана. Това издание е направено на основа на критичния преглед на предишното. Текстът е преработен, стилът на изложение – олекотен. Някои трудни части в текста са съкратени, с цел той да бъде достъпен за по-широка категория читатели. Настоящото издание е допълнено с илюстративен материал, който спомага проблематиката да бъде по-ясно и прегледно представена.

До навлизането на компютърните технологии в изкуството, двуизмерните изображения се създават ръчно (хирографско изображение). Самото изображение се изгражда върху материална повърхност, като на нея се рисува с определени материали, полагат се бои, гравира се, апликира се и др. Накратко, традиционните методи на работа по изграждане на изображението са свързани основно с механични процедури и процеси на нанасяне на пигменти върху повърхности (рисуване с бои, с молив, с въглен и т.н.) или отнемане на части от материала (гравиране, изрязване).

Компютърните технологии промениха радикално изобразителните техники. Инструментите, както и повърхността за рисуване, станаха дигитални. Рисуваме с молив или с друг инструмент в отворения прозорец на програмата, където на дисплея е визуализиран лист хартия. На този виртуален лист хартия отново с виртуални инструменти, като молив, четка и спрей, се изграждат дигиталните форми. Линиите, щрихите, петната и цветовете вече не се полагат физически върху физическата основа. Целият процес на изграждане на цифрови изображения се основава на симулация. Това промени определени страни на изобразителната практика, но други остават същите. Макар че в тази книга се разглежда основно полето на хирографското изображение, при което се използва физическа основа, много от основните положения са валидни и за компютърно генерираното изображение. Термини като поле, граници, зони, ориентация и др., са общовалидни както за традиционните изобразителни практики, при които се работи с физически предмети, така и за работата с компютърни програми.