Монографичният труд „Асистиращи и информационни технологии в образованието“ е особено актуален и навременен. Това е така, защото след приемането на приобщаващото образование и бързото навлизане на новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в образованието се обръща по-голямо внимание на използването на асистиращи информационни технологии, и на асистиращи технологии (АТ) като цяло, в приобщаващата класна стая.

Образованието е важна част от живота на всеки човек. Знанията, които човек придобива през годините, дават самочувствие, увереност и сигурност в бъдещите успехи. Образованието дава възможност за намиране на подходяща социална позиция и професионална реализация. В съвременното ни общество образованието се осъществява според принципа за равен достъп и приобщаване на всяко дете и ученик. В днешното ни общество приобщаващото образование е водеща ценност.

Приобщаващото образование (ПО) се отнася за всички деца. Съвременните тенденции при прилагане на принципите на приобщаващото образование дават нови възможности за включване/приобщаване на всички ученици в образователния процес. Физическото присъствие на ученика в класната стая обаче не води само по себе си до приобщаване. Необходимо е социално и академично включване в приобщаващата класна стая. Академичното включване изисква разработване на различни стратегии за адаптиране на учебното съдържание, заданията, целите, методите и средата, адаптиране на способите за общуване и т.н. То изисква разработване на специални педагогически методологии и универсален дизайн за учене. Това означава гъвкавост на методите за преподаване и изпитване и др. Те трябва да са съобразени с потребностите на всеки един ученик.

За ефективното приобщаване на децата в общообразователната среда са описани редица добри практики. Прилагането на приобщаването на практика повдига и много въпроси за практиче­ското му осъществяване. Редица фактори влияят върху този процес като достъпността на средата, информираността на родителите, подготовката на учителите и непедагогическия персонал и др. Една от необходимите компетентности на приобщаващия учител е, че той трябва да е способен да насърчава академичното учене на всички ученици, както и да насърчава съвместната работа като подход за учене и да отговаря на разнообразните нужди на учениците. Това е едно предизвикателство пред него, тъй като всички ученици са различни, с различни стилове на учене и потребности. Още по-голямо предизвикателство е приобщаването на деца и ученици със специални образователни потребности (СОП). Причините за това са много като непознаването на СОП от страна на учителите, негативните нагласи на обществото (на другите ученици, родителите и на самите учители) и др.