Целта на монографията е да разгледа анализа на простото и сложното изречение в българския език с помощта на конституентната граматика и на теорията Управление и свързване, както е в традицията, установена у нас от проф. Йордан Пенчев и неговите ученици (Пенчев 1984, Пенчев 1993, Пенчев 1998).
Като аналитичен инструмент се откроява възприетият в теорията формализъм. Фокусът е върху изреченската структура в процес на рекурсивно разгръщане. Изданието е преработена и допълнена версия на „Българския синтаксис – познат и непознат“ с акцент върху конфигурационния анализ и фундаменталното понятие „синтактична функция“.
Работата с конституентни правила, прилагането на Теорията за управление и свързване и възприетия от нея формализъм, както и построените модели: базов комбинаторен блок на българските словосъчетания, модел на безличните конструкции, алгоритъм за анализ на сложното съставно изречение и пр., осигуряват изследователски инструменти за пряко наблюдение на обективното битие на изреченските структури.
Включени са и резултати от построяването на статистически модели на българското сложно смесено изречение, които надграждат съществуващите в българската синтактична традиция знания. Поставяйки въпроса за количествените параметри на изреченската структура, се изправяме пред нови данни и факти, които подпомагат теорията. Един от въпросите, които живо ни интересуват, е въпросът дали педагогическата форма на българския синтаксис би могла да получи своето осъвременяване с въвеждането на граматическите формализми.
Убедени сме, осмисляйки новите факти, както и новите нагласи на аудиторията, че ясният поглед върху изреченската конструкция носи базови лингвистични знания и подпомага превключването към други интерпретации на изречението: структурни, функционални, комуникативни, прагматични и семантични.
Отзиви
Все още няма отзиви.