Развитието на детето преминава през строго индивидуален маршрут. Преминаването от един възрастов период към друг е съпроводено с вътрешни конфликти, трудности и кризи за подрастващите. От клинична гледна точка емоционалните и поведенчески дефицити в детско-юношеска възраст не са ясно диференцирани и изяснени. Поради широката граница на нормата в днешно време е много трудно да се каже кое поведение е приемливо и кое не, кое дете е възпитано и кое не. Пълната уравновесеност в емоционалния живот се обозначава с термина еутимия.

Емоционалността е индивидуална проявя на всяка личност. Спецификите на поведението и неустойчивите емоции понякога са израз на неумение за справяне със собствените чувства и неумение, те да бъдат показани по приемлив начин. Това понякога е с временен характер, но в някои случаи може да се закрепости и да се превърне в заучено поведение и начин на реакция в определени ситуации. Справянето на възрастните с някои поведенчески специфики на подрастващите и дефинирането на това, кое е приемливо и кое не от поведенческа гледна точка, не е лесна задача. Да се открои нормата от патологията в поведението и емоциите е трудно и субективно дори за специалистите.

Именно за това емоционалните разстройства много често се преплитат с някои поведенчески разстройства.