Главната специфика на учебния предмет „Български език и литература“ в началното училище е неговият комплексен характер. Езиковото и литературното обучение се осъществяват в единство, тъй като основните цели в началното училище са свързани с овладяването на четенето и писането като взаимно обусловени речеви дейности. Най-общо казано, обучението по български език осигурява основата на правилното писане, а чрез обучението по литература се усъвър-шенстват уменията за бързо четене с разбиране. Езиковото обучение е ориентирано към изучаване на езикови факти и явления и към усвояване на основните правописни и пунктуационни норми на българския език.

Чрез литературното обучение учениците овладяват умения за художествено възприемане на кратки литературни текстове, за да могат самостоятелно да четат книги от детската литературна класика и чрез натрупване на читателски опит да придобият читателска самостоятелност и да се оформят като читатели с широк кръг от интереси. Ето защо извънкласното четене е съществен компонент от обучението по четене с литературно-естетически характер. Главният очакван резултат от началното обучение по български език е малките ученици да придобият компетентности за ефективно участие в комуникация чрез реч – тоест обучението има комуникативноречева ориентация. Ето защо в него е отделен самостоятелен раздел в обучението, свързан с формирането на комуникативноречеви умения.