В последните десетилетия неимоверно се увеличи необходимостта от проектиране и създаване на програмни системи с различно предназначение. В същото време архитектурата на компютрите, предложена от Джон фон Нойман, остана почти непроменена, а производителността на програмисткия труд растеше със значително по-бавни темпове. Всичко това наложи търсенето на по-ефективни методи и технологии за производство на програми, както и създаване на мощни средства за абстракция в езиците за програмиране (ЕП). В тази връзка се появиха нови по-съвършени механизми за абстракция, позволяващи процесът на създаване на програмни продукти да се описва в термини, близки до човека-специалист. На тяхна основа в програмирането се развиха и утвърдиха различни подходи за създаване на програми. В резултат се премина от ерата на програмирането, разглеждано като изкуство към ерата на индустриалното програмиране.

За означаване на различните подходи, използвани в процеса на проектиране и програмиране се използват термини като метод, стил и парадигма на програмиране.

Отделните автори влагат различно съдържание в тези термини, разбирайки в един случай основните принципи на програмирането, в друг – средствата за изразяване на програмни абстракции, в трети – технологията на програмиране и т.н. В голяма степен тези термини биха могли да се разглеждат като синоними, защото те представят различни страни на един и същи феномен – начинът и стилът за проектиране и програмиране на софтуерни системи.