Комуникацията заема преобладаващата част от нашия социален живот. В действителност повечето човешки дейности се изграждат върху междуличностни взаимодействия, значителна част от които се осъществяват с помощта на думи, жестове, изображения, вкусове и аромати. Което и от тези средства за изразяване да изберем, нашата цел е да предадем на другите – доколкото е по силите и желанията ни – това, което мислим, чувстваме, вярваме, разбираме за предметите и явленията от света, който ни заобикаля.

Ние често твърдим, че казваме това, което мислим. Доколко обаче желаем и успяваме да предадем мислите си с думи? Всъщност информацията, която предаваме чрез езика, издава единствено нашите комуникативни нагласи и намерения. Смисълът на това, което казваме, се разкрива и разпознава в сигналите, които издава цялостното ни поведение. Ето защо една от основните цели на социалната психология на комуникацията се съдържа в разгадаването на същинските мисловни процеси, закодирани в човешкото поведение по време на общуване.

Аналитичният поглед върху информационния обмен показва как езикът, в зависимост от това доколко той обуславя перцепцията ни за света, позволява да се създават и изграждат взаимодействията в социалното пространство. Изследването на формите за общуване е от фундаментално значение за социалната психология поради факта, че те са в основата на комуникацията между хората.

Учебникът представя централните понятия в социалната психология на комуникацията. Разгледани са следните основни теми:

o Комуникация и социална мотивация

o Вербалната комуникация

o Невербалната комуникация

o Визуалната комуникация

o Човекът в социалното пространство

o Структура и динамика на социалните релации

Всеки един от дяловете предлага изчерпателен обзор на теориите и изследванията, които имат съществен принос за развитието на съответната научна проблематика.

Учебникът Социална психология на комуникацията е предназначен основно за студентите от бакалавърските програми по психология, социални дейности и специална педагогика и социална педагогика, които се обучават по дисциплините „Социална психология“, „Социална семиотика“, „Невербална комуникация“, „Социалното пространство в комуникативния процес“, „Социалнопсихологически аспекти и въздействие на рекламата“. Надяваме се, че книгата ще привлече интереса и вниманието на студентите от магистърските програми от същите и сходни специалности, в чиито учебни планове фигурират дисциплините „Комуникация и управление“, „Бизнес комуникации“, „Делово общуване“, „Реклама и презентации“ и „Визуални комуникации“. Ще се радваме, ако този текст събуди любопитството у по-широк кръг читатели, които се интересуват от проблемите на комуникацията и социалните взаимодействия.