През последните години социалната позиция на лицата със специални потребности коренно се променя. Променя се и отношението на обществото към тях – от репресивно и елиминиращо, през снизходително до патерналистично (покровителствено, но ограничително) към признаване на „качество на живот“ през призмата на нормализацията. Наблюдава се коренна промяна на медицинския модел на отношение към лицата със специални потребности със социален модел. Децата и учениците със специални потребности не са само в специалните училища. Реализира се интегрираното образование. В процес на реализиране е приобщаващото образование.

Налице е принципиално ново разбиране и разработването на нови нормативни документи за лица със специални потребности. Новите концепти се детерминират от условно обозначения принцип за нормализация. Неговата съдържателност се определя като живот с другите, равни права и равни условия за живот, безспорно в обсега на притежавани възможности. Ценностите и нормите на дадено общество констелират социално адекватно и значимо поведение, което се осъществява в конкретните параметри на реалността. В нея се среща разнообразие от физически, психически и социални патерни, което налага социална интеграция, образователно и социално приобщаване. Реализират се имагинерно двупосочни процеси.

Приобщаването е осъществимо единствено в условия на готовност от две различни страни т.е. само при осъзната и открита позиция на приемане, а всъщност това са различни като интерпретация и концепция социокултурни норми. Социокултурните норми са свързани с определени социални ситуации, които понякога представляват толкова силен натиск, че поведенческите модели се определят като излизащи от нормите.

В периода на училищното образование, училището и учителите се явяват важен фактор за приобщаването на учениците със специални потребности. Училищната среда поощрява и промотира социалното развитие и личностно формиране.