Електронното обучение се утвърждава все повече като алтернатива на традиционното в среда, отличаваща се по своите характеристики от онази, дала началото на масовото образование. Промените често са твърде драстични и дават основание на някои автори да смятат, че с появата и разпространението на компютрите, компютърните мрежи и дигиталното представяне на информацията започва нов век, наречен „дигитален“. Изменя се животът на хората, техният начин на работа и общуване, предявяват се по-високи изисквания към стандарта на живот и към придобиването на разнообразни компетенции.

Обучението вече не е достатъчно да се провежда единствено в първите няколко години на човек, а е активно през цялата му жизнена дейност. Според приетата стратегия за интелигентен растеж „Европа 2020“, за подобряване на знанията е необходимо действията да се насочат към иновации, обучение и образование през целия живот [Европа 2020, 10]. В тази връзка непрекъснатото обучение придобива голямо значение за просперитета на всеки индивид, при което то трябва да може да се осъществява в нови условия – по възможност в удобно време и на подходящо за обучаемия място. Тези нови изисквания се налагат по причини, които рядко зависят единствено от индивида, т.е. те са социално обусловени.